Лазаровден
Публикувана от zahary на March 28 2011 12:41:43
Лазаровден

aвтор: Захари Валоа



“32 В онова време... Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.” Eв. Йоан, Нов Завет, Библия.



Наближавайки светлия празник на Възкресение Христово считам за необходимо да разгледаме едно много специфично само по себе си възкресение, предхождащо това на Иисус, а именно - на обичания /посветен в мистериите/ ученик Лазар. Това е по-късно и първият епископ от новата християнска Църква. Сега е момомента да се докоснем до някои от тайните, криещи се под символната маска на случилото се.
Обръщението “обичаният” се е използвало още от хилядолетия в херметичните общества в древните школи на Египет, където по този начин са наричали пристъпващия към посвещение неофит. По подобен начин стоят нещата и в култовите средища на зороастрийците, при мистериите на Митра, а също така и в инициациите на изток в Индия.
Във всички случаи в момента на посещението на Христос в семейството на покойника са се срещнали няколко чувствени елемента.
• Първият елемент е обичта на Иисус към самия Лазар, която трудно е можело да бъде прикрита.
• Вторият е тъгата и мъката, съпровождащи близките на Лазар от загубата му. Известно е, че човек страда тогава, когато му бъде отнето нещо ценно, към което е бил привързан достатъчно дълго време. От друга страна е ясно, че този, който не е обвързан косвено или пряко с определен обект и не съществуват условия за причинно следствена обусловеност, не умее да страда. По този начин смисълът на тъгата у близките се е изразявало именно в това- да бъде запълнена психологическата кухина, образувана от насилственото отнемане на близкия им от страна на съдбата.
• Третият елемент е егоистичният порив на част от опечалените, като се забелязва и необичайна смесица от протест и недоволство по отношение на демонстрираното бездействие от страна на Иисус, оценено като очевидна причина за смъртта на Лазар. Моето виждане е, че коренът на това чувство се крие в недостатъчното познание на някои от законите на кармата, диктуващи проявлението на индивидуалните житейски карти на съдбата преди да е започнало прераждането, чието добро познаване е задължително преди инкарнацията на индивида на земята.
Почувствал дълбокото страдание на хората около себе си, виждаме как Христос се насочва към ГРОБА. Въпросът е следният – за какъв гроб става дума? Или за каква ПЕЩЕРА? А ето че има и .... ПРИВАЛЕН КАМЪК. Опитните окултисти знаят добре, че в света на незримите мистерии буквалното тълкуване на определено явление винаги носи своите недостатъци. Те, посветените в истините на древната мъдрост твърдят, че за да се разбере истинското значение на тайната, е необходимо тя да бъде вътрешно преживяна и почувствана. Единствено профанът в мистериите може да приема ситуациите и явленията, описани в СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ в тяхния буквален прочит.
В света на окултизма съществуват т. нар. трансцедентални връзки. Това означава, че за да осмислим правилно дадено окултно явление или процес е необходимо да го разделим на неговите съставни елементи. Всеки един от тези самостойни елементи ни насочва към определена езотерична плоскост, където би могло да се намерят сходни на него /с подобна вибрационна честота/. Съпоставяйки всички тях в общ план, ние бихме могли да достигнем до вътрешния план или принцип, върху който е устроена цялата система на явлението / процеса. По този начин ние бихме могли да изживеем отвътре този процес – това е и смисълът на езотеричното обучение. Изкушавам се да споделя, че това е и пътят, по който са вървели и нашите прадеди богомилите в X век, а и след това....
А сега нека да се върнем към разглеждания въпрос с ГРОБА на Лазар. Всеки човек е обречен да снеме в необходимото време и час своите материални обвивки, помагащи му да се приспособява на физическа плоскост. Причинта за това е тяхната амортизация и нуждата от поливалентно обучение на Духа в условията на различни нива на съществуване и проявление на материята- от най- финното до най- грубото. В желанието си да овладее тези нива Духът прави свои проекции в множество вибрационни диапазони. По този начин той доброволно приема и съпровождащите го условия на битуване в съответната среда- буквално той подписва договор с условия, които е длъжен да спазва за да овладее желаното знание. За да бъде изпълнена тази задача успешно той си съгражда и обвивки, в които да бъде съхранена собствената честота на вибриране. Този инструмент на човешката душа е наречен физическо тяло. В момента, в който задачата е вече привършена, Духът връща тези ненужни обвивки на природните стихии, от които ги е поел в началното си въплъщение. Тези СМЪРТНИ обвивки са ЧЕТИРИ на брой- отговарят за четирите дни на престоя на тялото на Лазар в ПЕЩЕРАТА на преобразуванията.
През ПЪРВИЯ езотеричен ден се разлага ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.
През ВТОРИЯ езотеричен ден се разлага ЕТЕРНОТО ТЯЛО /това е енергийно тяло на човека, включващо в себе си магнетизъм и електричество, присъщи на всяка една клетка в организма/.
През ТРЕТИЯ езотеричен ден се разлага АСТРАЛНОТО ТЯЛО /тук влизат страстите, емоциите и чувствата на индивида/.
През ЧЕТВЪРТИЯ езотеричен ден се разлага МЕНТАЛНОТО ТЯЛО /това е умственото тяло, интелекта, талантите на човека, които също подлежат на дезинтеграция след еони години живот/.
Важно е тук да се отбележи, че енергията, освободена от дезинтеграцията на гореописаните тела не подлежи на унищожение, а бива насочвана от програмни духове /Липики/ към съответните герминативни /новозараждащи/ се зони на ментален живот.
Единствената универсална, непроменяща се през цикъла на превъплъщения същност, се нарича семенен атом /причинно тяло/. Този атом трябва да постигне съвършена степен на вибрационна честота и ефирност за да получи душата правото да се превърне в духовен абитуриент. Това е последния стадий на душата преди навлизането и в рая.
Крайният резултат от описаните процеси е освобождаването на душевните тела от нисшите вибрационни честоти /страстите/ – душата е вече достойна да влезе в общия ДУХОВЕН дом, наречен “рай”, където “нищо нечисто не влиза” /според цитата от Откровението, Библия./
Живеейки в състояние на неведение за духовните светове, душата е обречена подобно на затворник по време на заточение да прекарва голяма част от дните си в тъмнина /духовна/. От тази гледна точка е лесно да сравним местоположението и на земната плоскост с това на ПЕЩЕРА ИЛИ ГРОБ. Подобно сравнение прави и Платон в “Държавата”, сравнявайки местопребиваването на неусъвършенстваната душа с това на пещера, на чиито стени се отразяват подобно на сенки реално-съществуващите събития. Тя е затворник на това място, oбърната е сгръб към светлината /изхода на пещерата/ и не може лесно да излезе от там. Започвайки своя нов, духовен живот, човек пренебрегва изискванията на плътта, земното тяло, като се подготя за един трънлив, изпълнен с препятствия и премеждия път, водещ към изхода на пещерата. Така той постига жадуваната духовна независимост и свобода. Но за да разбере човек истинската стойност на тази свобода, той трябва да бъде привикан към ВЪЗКРЕСЕНИЕ от своя Ангел- Ръководител /разбирай най-висшата есенция на Духа/, нещо към което са призвани всички хора живеещи на земята.
Уважаеми окултисти, нека бъде благословен вашия Път към НОВОРАЖДАНЕ и ОТМЕСТВАНЕ НА КАМЪКА!
Разширени новини
Лазаровден

aвтор: Захари Валоа



“32 В онова време... Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.” Eв. Йоан, Нов Завет, Библия.



Наближавайки светлия празник на Възкресение Христово считам за необходимо да разгледаме едно много специфично само по себе си възкресение, предхождащо това на Иисус, а именно - на обичания /посветен в мистериите/ ученик Лазар. Това е по-късно и първият епископ от новата християнска Църква. Сега е момомента да се докоснем до някои от тайните, криещи се под символната маска на случилото се.
Обръщението “обичаният” се е използвало още от хилядолетия в херметичните общества в древните школи на Египет, където по този начин са наричали пристъпващия към посвещение неофит. По подобен начин стоят нещата и в култовите средища на зороастрийците, при мистериите на Митра, а също така и в инициациите на изток в Индия.
Във всички случаи в момента на посещението на Христос в семейството на покойника са се срещнали няколко чувствени елемента.
• Първият елемент е обичта на Иисус към самия Лазар, която трудно е можело да бъде прикрита.
• Вторият е тъгата и мъката, съпровождащи близките на Лазар от загубата му. Известно е, че човек страда тогава, когато му бъде отнето нещо ценно, към което е бил привързан достатъчно дълго време. От друга страна е ясно, че този, който не е обвързан косвено или пряко с определен обект и не съществуват условия за причинно следствена обусловеност, не умее да страда. По този начин смисълът на тъгата у близките се е изразявало именно в това- да бъде запълнена психологическата кухина, образувана от насилственото отнемане на близкия им от страна на съдбата.
• Третият елемент е егоистичният порив на част от опечалените, като се забелязва и необичайна смесица от протест и недоволство по отношение на демонстрираното бездействие от страна на Иисус, оценено като очевидна причина за смъртта на Лазар. Моето виждане е, че коренът на това чувство се крие в недостатъчното познание на някои от законите на кармата, диктуващи проявлението на индивидуалните житейски карти на съдбата преди да е започнало прераждането, чието добро познаване е задължително преди инкарнацията на индивида на земята.
Почувствал дълбокото страдание на хората около себе си, виждаме как Христос се насочва към ГРОБА. Въпросът е следният – за какъв гроб става дума? Или за каква ПЕЩЕРА? А ето че има и .... ПРИВАЛЕН КАМЪК. Опитните окултисти знаят добре, че в света на незримите мистерии буквалното тълкуване на определено явление винаги носи своите недостатъци. Те, посветените в истините на древната мъдрост твърдят, че за да се разбере истинското значение на тайната, е необходимо тя да бъде вътрешно преживяна и почувствана. Единствено профанът в мистериите може да приема ситуациите и явленията, описани в СВЕЩЕНИТЕ ПИСАНИЯ в тяхния буквален прочит.
В света на окултизма съществуват т. нар. трансцедентални връзки. Това означава, че за да осмислим правилно дадено окултно явление или процес е необходимо да го разделим на неговите съставни елементи. Всеки един от тези самостойни елементи ни насочва към определена езотерична плоскост, където би могло да се намерят сходни на него /с подобна вибрационна честота/. Съпоставяйки всички тях в общ план, ние бихме могли да достигнем до вътрешния план или принцип, върху който е устроена цялата система на явлението / процеса. По този начин ние бихме могли да изживеем отвътре този процес – това е и смисълът на езотеричното обучение. Изкушавам се да споделя, че това е и пътят, по който са вървели и нашите прадеди богомилите в X век, а и след това....
А сега нека да се върнем към разглеждания въпрос с ГРОБА на Лазар. Всеки човек е обречен да снеме в необходимото време и час своите материални обвивки, помагащи му да се приспособява на физическа плоскост. Причинта за това е тяхната амортизация и нуждата от поливалентно обучение на Духа в условията на различни нива на съществуване и проявление на материята- от най- финното до най- грубото. В желанието си да овладее тези нива Духът прави свои проекции в множество вибрационни диапазони. По този начин той доброволно приема и съпровождащите го условия на битуване в съответната среда- буквално той подписва договор с условия, които е длъжен да спазва за да овладее желаното знание. За да бъде изпълнена тази задача успешно той си съгражда и обвивки, в които да бъде съхранена собствената честота на вибриране. Този инструмент на човешката душа е наречен физическо тяло. В момента, в който задачата е вече привършена, Духът връща тези ненужни обвивки на природните стихии, от които ги е поел в началното си въплъщение. Тези СМЪРТНИ обвивки са ЧЕТИРИ на брой- отговарят за четирите дни на престоя на тялото на Лазар в ПЕЩЕРАТА на преобразуванията.
През ПЪРВИЯ езотеричен ден се разлага ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.
През ВТОРИЯ езотеричен ден се разлага ЕТЕРНОТО ТЯЛО /това е енергийно тяло на човека, включващо в себе си магнетизъм и електричество, присъщи на всяка една клетка в организма/.
През ТРЕТИЯ езотеричен ден се разлага АСТРАЛНОТО ТЯЛО /тук влизат страстите, емоциите и чувствата на индивида/.
През ЧЕТВЪРТИЯ езотеричен ден се разлага МЕНТАЛНОТО ТЯЛО /това е умственото тяло, интелекта, талантите на човека, които също подлежат на дезинтеграция след еони години живот/.
Важно е тук да се отбележи, че енергията, освободена от дезинтеграцията на гореописаните тела не подлежи на унищожение, а бива насочвана от програмни духове /Липики/ към съответните герминативни /новозараждащи/ се зони на ментален живот.
Единствената универсална, непроменяща се през цикъла на превъплъщения същност, се нарича семенен атом /причинно тяло/. Този атом трябва да постигне съвършена степен на вибрационна честота и ефирност за да получи душата правото да се превърне в духовен абитуриент. Това е последния стадий на душата преди навлизането и в рая.
Крайният резултат от описаните процеси е освобождаването на душевните тела от нисшите вибрационни честоти /страстите/ – душата е вече достойна да влезе в общия ДУХОВЕН дом, наречен “рай”, където “нищо нечисто не влиза” /според цитата от Откровението, Библия./
Живеейки в състояние на неведение за духовните светове, душата е обречена подобно на затворник по време на заточение да прекарва голяма част от дните си в тъмнина /духовна/. От тази гледна точка е лесно да сравним местоположението и на земната плоскост с това на ПЕЩЕРА ИЛИ ГРОБ. Подобно сравнение прави и Платон в “Държавата”, сравнявайки местопребиваването на неусъвършенстваната душа с това на пещера, на чиито стени се отразяват подобно на сенки реално-съществуващите събития. Тя е затворник на това място, oбърната е сгръб към светлината /изхода на пещерата/ и не може лесно да излезе от там. Започвайки своя нов, духовен живот, човек пренебрегва изискванията на плътта, земното тяло, като се подготя за един трънлив, изпълнен с препятствия и премеждия път, водещ към изхода на пещерата. Така той постига жадуваната духовна независимост и свобода. Но за да разбере човек истинската стойност на тази свобода, той трябва да бъде привикан към ВЪЗКРЕСЕНИЕ от своя Ангел- Ръководител /разбирай най-висшата есенция на Духа/, нещо към което са призвани всички хора живеещи на земята.
Уважаеми окултисти, нека бъде благословен вашия Път към НОВОРАЖДАНЕ и ОТМЕСТВАНЕ НА КАМЪКА!